Патрон и история

Минчо Кънчев Стоянов е български свещеник и революционер,деец на национално-освободителното движение, Диарбекирски заточеник, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги  – „Видрица”. Сборникът от житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция се състои от повече от 2200 страници и е ценно пряко свидетелство за епохата на Българското възраждане. Тя съдържа исторически данни за хайдутството, за делото на Васил Левски, за Старозагорското въстание и заточенията в Диарбекир. Наред с това са представени битът, моралът, обичаите и празниците на българите от 19-и век. 

Роден на 6 август 1836 година в ескизаарското село Арабаджиево, тогава в Османската империя, днес Коларово, България. Учителства в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Привлечен е към революционното дело. Като инспектор на селските училища в Ескизаарско разпростира мрежата на революционните комитети. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзаклятие е арестуван и заточен в Диарбекир. Освободен е в 1878 година с общата амнистия след Руско-турската война.

Умира на 21 октомври 1904 година.

 Изложба в памет на поп Минчо Кънчев

На 21 октомври 2014 година  е открита веществено-документална изложба по повод 110-годишнината от смъртта на поп Минчо Кънчев  в Регионален исторически музей - Стара Загора. На експозицията са показани интересни предмети от музейната сбирка „Поп Минчо Кънчев” в с. Коларово. Знамето на Революционния комитет, личното му оръжие – хладно и огнестрелно, негови богослужебни книги и акварелна рисунка, оригиналните документи (диарбекирските спомени, писма и паметни бележки, писани от поп Минчо), съхранявани във фонда на Държавен архив-Стара Загора.

  ИСТОРИЯ

Първото училище в с. Коларово е открито през 1854 година и се помещава в частна къща.

През 1860 година е построена специална сграда за училище, която в началото е на един етаж, а през следващата година е построен втори. В новото училище за първи път учителства поп Минчо Кънчев, духовник, съратник на Левски в революционното дело и Диарбекирски заточеник. През 1877 година училищната сграда е изгорена от турците. След Освобождението е построена една стая до църквата, в която се помещава школото до 1912 година, когато е построена специална едноетажна сграда. От 1919 година се откриват прогимназиални класове, а десет години по-късно и вечерно училище за младежи. Родителско - учителският комитет води началото си от 1933 г. През същата година се взема решение да се надстрои втори етаж на училището. По решение на училищното настоятелство и общинския съвет строежът започва през 1933 година. През лятото на 1935 година сградата е завършена, а училищният двор-ограден. За периода 1936 – 1937 година е оформена добре уредена училищна градина с резервоар за оросяване и шадраван сред нея, закупени са радио – апарат и кино – апарат. За нуждите на пътуващите ученици е осигурен пансион, както и безплатна училищна трапезария. След началото на Втората световна война през 1940 г. школото е затворено и в сградата му се приютяват германски войници. През 1949 г. помещенията са електрифицирани, а на следващата година се провеждат и първите училищни съвещания, в които дейно участие вземат всички учители. От 1957 г. към училището е открита полудневна детска градина. През 1961 г. започва строеж на работилница по дървообработване към училището, която е завършена и електрифицирана на следващата година. През същата година е открита за първи път паралелка за 8 клас. За удобство на учащите се използват общежитие и стол.
На 26 октомври 1975 година е открита паметна плоча на поп Минчо.
През годините до днес в ОУ „Поп Минчо” се обучават ученици от селата Ковач, Трънково, Землен, Боздуганово, Загоре, Маджерито и Малко Кадиево.

Учители:
От 1854 г. до 1860 г. в училището са работили:
Първият учител, даскал Колчо, учителства една година, след това даскал Марин от Стара Загора.
От 1860 година, освен поп Минчо Кънчев, са учителствали още даскал Тачо от Стара Загора, поп Иван Нейчев, също от Стара Загора, поп Константин Новачков от Топрак Хисар /понастоящем Землен/, поп Петко от с. Преславен, Тончо Маринов и Минко Минев от Стара Загора.
В периода 1924 г. – 1945 г. по-видни учители са: Бойчо Тодоров (главен учител на основното училище от 1924 до 1930 г.), Мария Тодорова, Деша Василева (от Стара Загора, с три повишения, редовна първоначална учителка), Мария Илиева (от Стара Загора, с две повишения, редовна първоначална учителка), Рада Паскалева, Грозю Грозев (от с. Коларово, 4-та категория, учител с над 20 години в училището), Стефана Бойчева, Костадин Нанев (учител и директор на прогимназииалното училище в периода 1930-1931 г.), Минчо Слаников (учител, директор от 1933 г. до 1945г.)
От 1945 г. до 1965 г. Мара Сланикова (от Стара Загора, първоначален учител, с две повишения), Георги Иванов, Тотка Новакова (от с. Медово), Тотю Новаков, Донка Кабаджова (учителка в детската градина), Йовчо Маджаров (от с.Любеново, дългогодишен учител в училището, а по-късно и директор на основното училище в с.Любеново), Петър Личев (директор от 1956г .), Тонка Сярова (учител по руски език).
В периода 1965 г.– 1980 г. Теньо и Калинка Тенчеви (начални учители с над 15 години стаж), Руска Иванова (първоначално възпитател, а в последствие учител по бълг.език и пеене, над 10 години , посветени на училището), Мария Сивчева (детска учителка - над 10 години работи в училището).
От 1980 г. до 1998 г. Денка Славова, Мария Михова (учители с над 10 години стаж в училището),Господин Попов, Филка Стоева (над 10 год. дружинен ръководител, в момента работи в Община Раднево)
В периода 1999 г. – 2009 г. Божидар Стоянов (учител по трудово обучение ) и Стоянка Стоянова (дългогодишен преподавател по математика и директор на училището от 1989 г. до 1993 г.), Йорданка Иванова (начален учител) , Танка Вълчева (начален учител от 1990 г., понастоящем продължава да работи в училището)

Директори:
Първият директор, за когото има сведения, е Бойчо Тодоров – от 1926 г. до 1930 г.. От 1930 г. мястото му е заето от Ташка Атанасова, която е директор до 1933 г. Последвана е от Минчо Слаников от с.Мъглиж до 1937 г, когато директор става Атанас Минчев Атанасов от с.Коларово. В последствие Минчо Слаников е уволнен от властващите и започва усилена борба за връщането му в училище, която е ознаменувана с успех, а Атанас Атанасов е преместен в друго училище. Междувременно от 1945 г. до 1948 г. директор е Стойно Димирев, а от началото на 1949 до 1953г. отново е Минчо Слаников. От 1953 г.до 1956 г.директор на училището е Жельо Лозанов. Най-дългогодишният директор е Петър Личев – от 1956 г.до 1989 г. След пенсионирането му през 1989 г. директор става учителят по математика и физика Стоянка Тотева Стоянова. През 1993 г. мястото й е заето от Веска Белчева, която е директор до 1995 г. В периода 1995 – 2000 директор е Христо Пенев, а от 2000 г. – Бойко Бойков. Настоящият директор – Нели Петрова, заема мястото от 2003 г.
По-важни мероприятия и постижения, свързани с дейността на училището и учениците:
През 1926 г. в с.Коларово е открит паметник за увековечаване паметта на убитите през войните от 1912 г. - 1913 г. и 1915 г. - 1918 г. Паметникът е изработен от майстор Злати Амзов. На събитието присъстват всички учители, ученици, както и войници и офицери. Поканен е и Негово Величество Царя и митрополит Павел, които поради ангажираност, не присъстват. В освещаването на паметника вземат участие министърът на земеделието – Христов, професор Мишайков , народни представители.и кметовете на селата.
През 1949 г. са произведени избори за народни съветници и съдебни заседатели. За председател на съвета е избран Минко Тенев. Учителският колектив взема активно участие в подготовката на изборите.
През 1953 г. по случай денят на Великата октомврийска социалистическа революция е проведен първият летен крос.
На 19 март 1971 г. чавдарчетата от първи и втори клас вземат участие в здравен фестивал в гр.Раднево и се класират на първо място.
На 11 май 1974 г. училището взема участие в Окръжно първенство по корабомоделизъм в Стара Загора. Получава грамота за класиране на трето място. Отличени са и някои ученици: Борис Борисов в клас ,,ТК091” – второ място, Николай Георгиев в клас ветроходна яхта – заема трето място, Динчо Енев в клас ,,Юнга’’ – четвърто място.
През 1975 г. възпитаниците на училището участват в окръжен районен лекоатлетически трибой, на който учениците от осми клас се класират трети.През същата година се открива паметна плоча на патрона на училището ,,Поп Минчо’’ и музейна сбирка в сградата на читалището.
На проведения през 1976 г. лекоатлетически четирибой девойките младша възраст заемат първо място. Същата година в гр. Раднево се състои окръжно състезание по корабомоделиране, на което учениците от ОУ ,,Поп Минчо’’ се класират четвърти, а от селските отбори – първи.
Учебната 1977/78 г. е изпълнена със събития – на проведения лекоатлетически четирибой на дружбата учениците се представят отлично, като някои са отличени и с индивидуални награди – Диана Попова, Диана Георгиева, Галина Атанасова. Възпитаниците на училището вземат участие в провеждането на Пети републикански фестивал на художествената самодейност с рецитал ,,Балада за празните чинове’’, за което получават бронзов медал и грамота. На проведения конкурс по рисуване, посветен на 60 г. от ВОСР и 100 г. от Освобождението на България, се класират две деца на второ място – Татяна Господинова и Татяна Иванова.
През 1982 г. Енчо Стефанов от шести клас участва в републикански събор на народното творчество в Копривщица и печели сребърен медал. Ученикът е отличен и от Профсъюзния дом на културата Стара Загора, където взема уроци по кавал.
На 17 декември 1982 г. в училището пристига съветска делегация от гр. Полтова, Украйна.
На проведената през 1983 г. олимпиада по математика в гр.Раднево Светла Илиева от седми клас заема първо място в общината.
През 1984 г. училището отново жъне добри успехи на общинската спартакиада, като волейболистите от осми клас заемат първо място.
През 1989 г. в гр. Раднево се провежда състезание по ТНТМ, на което учениците от ОУ ,,Поп Минчо’’ се представят отлично. Сред отличените са: първо място – строителство и архитектура – Георги Клаус, Милко Монев – машинно конструиране, заема също първо място.
През 1991 г.учениците вземат участие и в проведения в гр. Стара Загора международен шахматен турнир. Сред участващите са Катерина Тодорова, Валентина Иванова и Таня Божидарова.
По случай стогодишнината от рождението на Гео Милев в СОУ ,,Гео Милев’’ гр. Раднево през 1995 г. се провежда спортен празник, на който футболният отбор на ОУ,,Поп Минчо’’ се класира на второ място.
През 2004 год. отборът по шахмат печели І място в общината на ученическите спортни игри.
На 21.10.2004 год. училището празнува, заедно с цялото село Коларово,150 години от създаването на ОУ „Поп Минчо”.В тържеството участват, не само ученици, учители и читалищни дейци от селото, но и ансамбъл „Гергьовден” от гр. Раднево и оркестър „Авлигите”. Нончо Воденичаров - кмет на община Раднево и неговите заместници, поздравяват коларовци и се включват в празника.
През 2009 год.отборът по волейбол момчета се класира на първо място в община Раднево на ученическите спортни игри.